Постинг
18.08.2010 21:58 -
Ина пуема за любоф и ощи нещу
У нашту селу мислат ма за курва,
а сига де - гледай срам!
Чи даже прозвищи ми някуй турил -
Минка Сфирката мъй нарекъл, знам.
Туй ши дъй саму Данчу Пръча -
Госпут дъ гу пурази!
Ут дите мъй пудгонил, се слет мени търча,
ама бягах ас, щот он смърди.
Мума кът станах, му кандисах,
и нъл тугас бях проста кът гугутка,
най-накрай са възгищисах,
и му дадах да начеши мойта путка.
Насрет къра посрет лято беши,
ама мени ногу мъ исрам.
А на Данчу смятай кък му са ибеши,
чи извади хуй кат боздуган.
Пък ас гу гледах, чудих и са кьорих.
Мислих дългу. Бре, чи страх!
И, понежи, хич ни знаех що да сторя,
най-накрая зех, чи го лапнАх.
Близах, дъфках тос салам,
ма мириши лошо, ша умра.
И либовни тръпки, де да знам,
ма хич ни чустфах. Бря!
Най-накрай са той идоса
и кът речи:"Айди, айди, стига гу мъчи!",
изодзат ми някак мина, са насоса,
фустити ми дигна и ми го наби.
Чи кат почна са ино ибани,
напрау свят ми са замай,
що гюрлюк наскубах. Мани!
И си мислих:"Туй сифтето е комай!"
И уттугас кът почна вървулица,
де що има мъш ис селу,
чи нъли съм си и убавица,
кой куга му са ибеши,
все при Минка Сфирката вървеши.
Ама ас ни съ убиждам, никък дажи -
щоту тоя прякур е неточен.
Сфирки хич ни прая,
питай даскала - шти кажи,
гат виднъш гу бе наточил
и ф устата ми упита да гу фкара,
Ас тугас са връцнах със дустойнству
и му казах въф учити:
"Ил ши ма ибеш там дету трябва,
ил си фащай пътя зъ чифлика!"
Тъй чи афтура на на тъс убида
(не чи съ убиждам, къкту спуминах)
мой да ней Данчу Пръча,
ми даскал Денку,
дету тъй гу сгъчих ас тугас.
И ут тъс пуста селска злоба,
кът са фкиснах и риших
ей тъй, напук, в градъ ша хода -
вишу ша запиша, ши са уча,
ши спулуча, ши си намера и жиних
да мъ убича, да мъ люби,
и звиздити ши ми сваля, дет са вика - с табиет,
а не кът тия силяндури,
дету саму гледат кък да мъ найбът.
Утидах у градъ, къкту бях ришила,
нагиздих са, натоках са
кът селска дева-съмудива
чи даже мишницити си убръснах,
за гражданята дъ ни съм смръдлива.
Приеха ма да уча вишу,
фифансуф менижлънт му викат,
ама там са запузнах със Мишу -
мумче ут селу, лика сми прилика.
Заведи ма на дискутека,
и на бар даже ма води,
после ма изпраска с осем тека,
ама брак ни ми придложи.
И си казах уттугас,
със силяндури край - дутука!
Ку ще и да пикаят гас,
ши хванат кака Минка за куйрука.
Виднъж риших, ей тъй, сама,
щот съм хитра кът лисица,
чи няма смисъл ут тува
да съ прая вечну на свитица.
Чи кът са нагиздих, кът са начервих,
чи роклята кът си убляках с дикулету,
дет навремиту при кмета с нея са явих,
гат ма викна ф кабинета.
Уш за някви дукументи беши,
ама да призная - хич му нямах вяра ас,
пък и на мен тугас ми са ибеши...
Уф, чакай, чи са размичтах!
И тъй, натокана кат грацка кифла,
с дикулте ду пъпа, амчи кък! -
в дискутеката са истипосах без да мисла
и риших - нинайбана няма да си тръгна. Тцък!
Стуях на бара кът кукона,
и мъй ят, чи съм сама,
и що ми трябваши одикулона -
ей така, сама да си смърдя?
"А, неее!" - си реках и тугас
идин младеш, кът чи ли пузнат,
съ приближи ду мен и с дрезгаф глас
ми речи въф ухоту - въх, чи страст! -
"Минке, либе, туй съм ас!
Ни мъл пузна, ма?
"Въх, бре Данчооо!" - викнах ас
и, дукат ма пригърни, вечи бях са разривала,
ма ни му признах,
чи пу миризмата фсъшнос гу пузнах.
"Студентин съм пу праву тука." - каза Пръча,
ут гудини, ич биля, за негу ни са сещах,
ма куга бейлИс и кола ми поръча,
гутова вечи бях на хуя да му седна.
После ф партамента ма заведи,
иба ма цяла нощ кът невидял,
придложи заранта да са уженим,
и ей ма на - на селу пак. Аман!
Ма сига със Данчу сми вишисти,
той стана кмет, а ас въф Пощата пу цял ден са кипра,
и нищу, чи сига магариту ни има глисти,
утри ши гу завида на витирнарния, чи ногу рита.
Шма извинявати, чи с селски раути въ зънимавам,
ма ко да прая, нъл съм си ут селу.
И туй, дет идин виднъш ми каза дан са притиснявам,
май ши съ укажи вярно - пусто опустело!
Дукът мъ йбеши,
пък на мен ми съ йбеши - да му са нивиди,
"Минче, - каза той - дудету и да стигнеш,
знай, мума ут селу мой да си утиди,
ма селОту ут мумата - нивгаш!"
а сига де - гледай срам!
Чи даже прозвищи ми някуй турил -
Минка Сфирката мъй нарекъл, знам.
Туй ши дъй саму Данчу Пръча -
Госпут дъ гу пурази!
Ут дите мъй пудгонил, се слет мени търча,
ама бягах ас, щот он смърди.
Мума кът станах, му кандисах,
и нъл тугас бях проста кът гугутка,
най-накрай са възгищисах,
и му дадах да начеши мойта путка.
Насрет къра посрет лято беши,
ама мени ногу мъ исрам.
А на Данчу смятай кък му са ибеши,
чи извади хуй кат боздуган.
Пък ас гу гледах, чудих и са кьорих.
Мислих дългу. Бре, чи страх!
И, понежи, хич ни знаех що да сторя,
най-накрая зех, чи го лапнАх.
Близах, дъфках тос салам,
ма мириши лошо, ша умра.
И либовни тръпки, де да знам,
ма хич ни чустфах. Бря!
Най-накрай са той идоса
и кът речи:"Айди, айди, стига гу мъчи!",
изодзат ми някак мина, са насоса,
фустити ми дигна и ми го наби.
Чи кат почна са ино ибани,
напрау свят ми са замай,
що гюрлюк наскубах. Мани!
И си мислих:"Туй сифтето е комай!"
И уттугас кът почна вървулица,
де що има мъш ис селу,
чи нъли съм си и убавица,
кой куга му са ибеши,
все при Минка Сфирката вървеши.
Ама ас ни съ убиждам, никък дажи -
щоту тоя прякур е неточен.
Сфирки хич ни прая,
питай даскала - шти кажи,
гат виднъш гу бе наточил
и ф устата ми упита да гу фкара,
Ас тугас са връцнах със дустойнству
и му казах въф учити:
"Ил ши ма ибеш там дету трябва,
ил си фащай пътя зъ чифлика!"
Тъй чи афтура на на тъс убида
(не чи съ убиждам, къкту спуминах)
мой да ней Данчу Пръча,
ми даскал Денку,
дету тъй гу сгъчих ас тугас.
И ут тъс пуста селска злоба,
кът са фкиснах и риших
ей тъй, напук, в градъ ша хода -
вишу ша запиша, ши са уча,
ши спулуча, ши си намера и жиних
да мъ убича, да мъ люби,
и звиздити ши ми сваля, дет са вика - с табиет,
а не кът тия силяндури,
дету саму гледат кък да мъ найбът.
Утидах у градъ, къкту бях ришила,
нагиздих са, натоках са
кът селска дева-съмудива
чи даже мишницити си убръснах,
за гражданята дъ ни съм смръдлива.
Приеха ма да уча вишу,
фифансуф менижлънт му викат,
ама там са запузнах със Мишу -
мумче ут селу, лика сми прилика.
Заведи ма на дискутека,
и на бар даже ма води,
после ма изпраска с осем тека,
ама брак ни ми придложи.
И си казах уттугас,
със силяндури край - дутука!
Ку ще и да пикаят гас,
ши хванат кака Минка за куйрука.
Виднъж риших, ей тъй, сама,
щот съм хитра кът лисица,
чи няма смисъл ут тува
да съ прая вечну на свитица.
Чи кът са нагиздих, кът са начервих,
чи роклята кът си убляках с дикулету,
дет навремиту при кмета с нея са явих,
гат ма викна ф кабинета.
Уш за някви дукументи беши,
ама да призная - хич му нямах вяра ас,
пък и на мен тугас ми са ибеши...
Уф, чакай, чи са размичтах!
И тъй, натокана кат грацка кифла,
с дикулте ду пъпа, амчи кък! -
в дискутеката са истипосах без да мисла
и риших - нинайбана няма да си тръгна. Тцък!
Стуях на бара кът кукона,
и мъй ят, чи съм сама,
и що ми трябваши одикулона -
ей така, сама да си смърдя?
"А, неее!" - си реках и тугас
идин младеш, кът чи ли пузнат,
съ приближи ду мен и с дрезгаф глас
ми речи въф ухоту - въх, чи страст! -
"Минке, либе, туй съм ас!
Ни мъл пузна, ма?
"Въх, бре Данчооо!" - викнах ас
и, дукат ма пригърни, вечи бях са разривала,
ма ни му признах,
чи пу миризмата фсъшнос гу пузнах.
"Студентин съм пу праву тука." - каза Пръча,
ут гудини, ич биля, за негу ни са сещах,
ма куга бейлИс и кола ми поръча,
гутова вечи бях на хуя да му седна.
После ф партамента ма заведи,
иба ма цяла нощ кът невидял,
придложи заранта да са уженим,
и ей ма на - на селу пак. Аман!
Ма сига със Данчу сми вишисти,
той стана кмет, а ас въф Пощата пу цял ден са кипра,
и нищу, чи сига магариту ни има глисти,
утри ши гу завида на витирнарния, чи ногу рита.
Шма извинявати, чи с селски раути въ зънимавам,
ма ко да прая, нъл съм си ут селу.
И туй, дет идин виднъш ми каза дан са притиснявам,
май ши съ укажи вярно - пусто опустело!
Дукът мъ йбеши,
пък на мен ми съ йбеши - да му са нивиди,
"Минче, - каза той - дудету и да стигнеш,
знай, мума ут селу мой да си утиди,
ма селОту ут мумата - нивгаш!"
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
